Иван Александър, един от най-изявените представители на династията Шишмановци, встъпва на власт през 1331 год. Управлението му е успешно в началото, но изпълнено с поражения към края. Нищо обаче не предполага злокобната съдба, която очаква българското царство. България пада под турско робство, а последният български цар е Иван Шишман – син на Иван Александър и втората му съпруга, еврейката Сара. Възниква обаче въпросът – а ако на престола е бил законният престолонаследник Иван Срацимир? Дали България все пак е щяла да се озове под петстотингодишно иго? Дали любовта на Иван Александър към Сара не е предопределила падението на едно царство? Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.